Съветът на Европа отново бичува българските власти за тежките проблеми в социалните

Съветът на Европа още веднъж бичува българските управляващи за тежките проблеми в обществените домове и психиатричните лечебни заведения. Страната за следващ път е призована да предприеме незабавни дейности за възстановяване на обстановката и да промени коренно метода към даването на психиатрична помощ и обществена грижа на хората в потребност. След 25 години критика Комитетът за попречване на изтезанията установи, че е реализиран дребен или никакъв прогрес. Психично болните биват физически измъчвани с плесници, юмруци, ритници и пръчки като общоприети детайли на съоръжение, а равнището на хигиена било ужасяващо. При цялостен дефицит на длъжностен личен състав и плачевно финансиране. 

Всичко това е открито след повече от дузина визити на европратеници у нас, които обаче не са разбрали най-важното. Ако девиациите у нас бяха единствено в психиатриите, казусът щеше да е в рамките на естественото. Когато обаче на всяка крачка и всеки ден попадаш или научаваш за следващата самостоятелна, социална или управническа полуда, къде да се скриеш?

Домът може и да е цитадела, само че от дълго време завладяна от тв приемника и интернета. А оттова се изливат нон стоп безподобни простотии и безнаказани золуми, до момента в който партийни водачи, претендент президенти и проектодепутати плещят небивалици. Кой да чуе шефката на държавната психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова, че е добре партиите да пращат претендентите си на психотестове.

В отговор на въпроса как е допустимо да сме очевидци, участници и пострадали в толкоз доста парадокси - от варварството в политиката до рекордната смъртност при придвижването по пътищата и антиваксърството, икономистът проф. Марин Паунов показва какво съставлява " суверена ":

- Индивидуализъм, комбиниран с непонасяне на непознатия триумф, на престижи и на всеки, който ни превъзхожда. Стара и одобрена обществена процедура е не импулсът към единство, а разделянето и „ поединичното избавяне “ при всяка спешна или неподходяща ситуация;

- Искаме да съумяваме, само че все ни преследва горчивото подозрение, че сме излъгани, незаслужено третирани, че несправедливо сме останали на долните стъпала на стълбичката на обществения авторитет. А триумфът е интерпретиран като реализиране най-вече в веществен смисъл;

- В съпоставяне с останалите европейци българинът минимум държи на независимостта на мисленето и действието, свободата на избора и съзидателността. Налице е цинично равнодушие към великата европейска полезност на гражданската независимост и достойнство;

- Болезненото чувство за непостигане и неуместност, съчетано с индивидуалистичния ни уклон, ни води до настървение към всичко общо и към другия. Затова съумяваме да „ реализираме " борба по безусловно всеки въпрос от социална значителност и да се разделим на враждебни лагери по всяка тема;

-  Убедеността ни в използването на корупционни практики е напряко разрушителна, давайки комфортна аргументация за личните ни корупционни нагласи и вярата във всевъзможни конспирации;

- Българинът е най-недоверчив в Европа и на едно от последните места по доверие в целия свят, а общото обществено доверие е потвърдено обвързвано с редица параметри на икономическото развиване и благосъстоянието. То въздейства върху предприемаческите настройки, подоходната диференциация, данъчната система и бюджетирането, спестяванията, склонността към владение на дом вместо наемането на подобен, отношението към застрахователни принадлежности, настройката към законите и спазването им и т.н.;

- Въобще полезностите и общественото доверие обуславят икономическия ни триумф или крах. В общества с по-високи нива на доверие има по-малко експанзия и повече обществена отговорност и политическа непоклатимост. А оттова по-високи приходи и чувство за благополучие - индикатори, по които сме още веднъж на дъното. 

И по този начин, от кое място да стартират препоръчваните от Европа незабавни дейности за възстановяване на психиатричната обстановка в България?